:: Косе-Босе :: Тийнейджъри - внимание :: Бум, бум - мъртъв си :: Ние не вярваме в щъркели :: Боряна ::

ТЕАТЪР “ДРЕБОСЪЧЕТА”

ПРЕДСТАВЯ

“Косе-Босе”

ПРЕМИЕРА - 11 май 2006 г.

Постановка: Венета Антонова

Така познатата ни приказна история беше изиграна от петгодишните малки актьори. Те се забавляваха невероятно много – от публиката, от костюмите си, от обстановката (премиерата се състоя в парка между дърветата пред Младежки център). Свидетели на забавата станаха и случайно преминаващи граждани. Започва творческият път и на най-малките участници в школата.

     

нагоре

-----------------------------------------------------

 

ТЕАТЪР "АРЛЕКИН"

ПРЕДСТАВЯ

"Тийнейджъри - внимание (удоволствие или порок)"

ПРЕМИЕРА - 22 юни 2006 г.

Една съвременна история за началото на пороците, които възникват в тази възраст. Началото е невинното запалване на първата цигара, а после втора... и се стига до наркотиците. Спектакълът е осъществен по проект на програма "Младеж" за борбата с тютюнопушенето.

нагоре

-----------------------------------------------------

ТЕАТЪР "МЕЛПОМЕНА"

ПРЕДСТАВЯ

"Бум, бум - мъртъв си!"
от Уилям Мастросимоне

ПРЕМИЕРА - 13 юни 2006 г.

Щракнете върху изображението, за да го видите в цял размер.

 

Защо понякога имаме желание да нараняваме?
Защо унижаваме по-слабите? С думи, действия, мисли...
Това прави ли ни по-силни?
Дава ли ни самочувствието, което иначе ни липсва?
Кое е това нещо, което ни подтиква да излеем гнева си върху някой друг?
Какъвто и отговор да си дадем, чувството за превъзходство, което получаваме, наранявайки другите, дали е наистина върховно. Или атавистичната му природа ни свързва с епохата на пещерните хора? Повишава ли адреналина ни и чувстваме ли се супер! Кой го е грижа за наранените, унижените, убитите...с думи, действия, помисли...?! Понякога нараняваме дори без да искаме...
Не зная дали тези, които се мислят за повече от другите, разбират всъщност своето нищожество. Защото когато нараняваш, ти унищожаваш част от себе си. Нараняваме се в училище, в къщи, в дискотеката, на улицата... Какво очакваме ... обществото, от което и ние сме част, е станало комерсиално и нямаме идеали... Можем да бъдем ангели...просто трябва да приемем другите за равни..., трябва да отмахнем опаковката си и да станем по-чувствителни към малките проблеми, малките хора, към нас самите, да намерим онази човещина, която ни накара да се чувстваме по-сигурни, по-уверени. Нека тя ни бъде опора, за да не изпитваме нужда да се нараняваме едни други.
Това са само малка част от мислите, които ни вълнуваха, когато репетирахме тази иначе на пръв поглед ясна с внушението си пиеса. Едно момче убива петима свои съученици, родителите си ... и в крайна сметка себе си...

В. Антонова – режисьор на спектакъла
 

 

нагоре

-----------------------------------------------------

ТЕАТЪР "ПИНОКИО"

ПРЕДСТАВЯ

"Ние не вярваме в щъркели"
от Недялко Йорданов

ПРЕМИЕРА - 19 април 2006 г.

На 19 април Младежки център - Хасково отвори вратите си, за да посрещнете гостите на премиерата на постановката на Театрално студио "Пинокио" "Ние не вярваме в щъркели". Постановката бе представена на хасковската публика, след като участва в Националните детски театрални празници в град Шумен и привлече вниманието на значителен брой от участниците във фестивала. Очаква се постановката да гостува и на столична сцена в края на месец май тази година. На сцената показаха таланта си както млади актьори със сериозен за възрастта си опит, така и дебютанти в театралното изкуство, които тепърва ще се изявяват на сцената. Гости на представлението бяха много родители и приятели на театралите, служители на Младежки център - Хасково, ученици и жители на град Хасково.

нагоре

-----------------------------------------------------

МАЛЪК МЛАДЕЖКИ ТЕАТЪР ЗАД ПАЗАРА

ПРЕДСТАВЯ

"Боряна"
от Йордан Йовков

ПРЕМИЕРА - 16 февруари 2006 г.

Премиерата на постановката "Боряна" се състоя на 16 февруари в голямата зала на Младежки център - Хасково. Салонът едва побра над 250-те зрители, дошли да се потопят в света на Йовковата драма, умело пресъздаден на сцената от младите кандидат-актьори. Сред гостите бяха представители на Община Хасково, директорът на ДТ "Иван Димов", Боил Банов, професионални актьори, ученици от театралната група към театъра, дошли да сверят часовниците си със своите връстници, служители на Младежки център, родители и близки на младите театрали и много учители и ученици от средните училища в града. След като притаяваше дъха си близо един час и десет минути публиката възнагради актьорите с десетминутни бурни аплодисменти и много цветя. Премиерата предизвика небивал интерес сред местните медии, които широко отразиха това събитие в културния живот на града с репортажи по телевизия Рекорднг-Аида и радио Дарик и статии във двата хасковски вестника. Успешната премиера и отзвукът след нея бяха се оказаха достойно възнаграждение за близо четиримесечната работа на младежите по постановката.

    Оригинални изрази от пиесата:

"Какво? Пари ли? Че отде да ги взема? Чудни хора сте вий, не разбрахте ли, че нямам! У, аз да имам, то е лесно, ама нямам. Току сте рекли: дай, дай. Нямам, разберете, нямам!"

Златил

 

"Толкоз пари! Злато, лири, наполеони! И взел, че ги заровил в земята, като че не е пари, а леш. Злато е туй, я му направи сметката, колко прави! Светът можеш да купиш... Чакай, ще ми паднат тез пари в ръцете, ще видиш какво ще направя аз..."

Рали

 

"Тъй ли? Пак ний лоши, а? Рали, ела да си идем. Други ти мислят тебе злото, ама ти тях не виждаш... Рали да не е, вий гладни ще измрете. Кой да иде на нива - Рали, кой да свърши нещо - Рали. И пак ний лоши. Онез те крадат, тях не виждаш."

Вида

 

"Я не му мисли!... И да ти кажа ли? Като че дохожда на ей туй ми ухо и ми казва "Борянке, зле ще патиш, Борянке, баща ти ще дойде, какво ще правиш?"... А на туй ми ухо друг глас ми казва "Не се бой, Борянке, нищо лошо няма да стане, то ще се уреди. Тоз глас на туй ухо е на ангела, а на другото - на дявола. Аз слушам ангела!"

Боряна

 

"Ах, Боряна, Боряна! Тя струва повече от пари. Кога е било това у нас? У нас и лястовичка не дохожда да си направи гнездо, и щщъркели няма. У хората има, у нас няма, като че ли сме прокълнато от Господа. И ей на - и у дома дойде една птичка и пее!"

Андрея

 

"Борянке, чуй ме. И да те остави баща ти, и да се съгласи моя баща, ти не мож живя в таз къща. Ти не знаеш какво е... Баща ми, нему и хляба, дето го яде, му се свиди; братята ми се карат. По добре да си живеем сами. А пари... Аз съм намерил пари..."

Павли

 

"Не ми е добре, нямам сила, краката ми като подкосени, стои ми нещо тук на гърлото като буца. Нощес се събуждам и треперя, страх ме е от тъмното, то всичко ме е страх, все мисля, че нещо ще стане."

Елица

 

"Мале мила! Като го цапардосам по тиквата, като го бухна веднъж и още веднуъж. Каква усйница съм аз. Само да ме настъпи някой, изяждам го!"

Васил Ваклин

 

"Кой? Мене ли? Е хей! Само да беше дошъл по-близо?..."

Едрю

нагоре

-----------------------------------------------------